Цветовете на танца !!!

Концерт, организиран от община Шумен, изнесоха в Градската градина фолклорният балет „Quahuitl“ от Мексико и народният ансамбъл за танци „Горицвет“ от Украйна. Те гостуваха в Шумен след успешното си дефиле в четвъртото издание на Международния фолклорен фестивал „София 2011″.

И двата състава пресъздават традициите и обичаите на своите народи, имат участия във фестивали по целия свят, носители са на престижни международни награди. 

Двете групи са в Шумен по покана на Сдружение Фолклорен танцов ансамбъл „Гайтани“, с ръководител Чавдар Чанов. Двете формации участваха в гала концерта на Международния фолклорен фестивал „София 2011“ вчера.

Народният ансамбъл за танци "Горицвет" от Украйна.

Украйнският национален ансамбъл „Горицвет“ е основан през 1975 г. в Държавния медицински университет в град Лвов. Негов художествен ръководител е народният артист на Украйна – Зенон Колобич, който е и главен балет-майстор. В ансамбъла участват студенти, лаборанти и ученици. Репертоарът включва 30 танца, основани на автентичния фолклор от различни части на Украйна. „Горицвет“ има редица световни турнета, като част от посетените страни са: Дания, Унгария, Полша, Холандия, Франция,Русия, Полша, Германия, Испания, Белгия, Гърция, България.

Ансамбълът носи името на красиво цвете, което лекува сърцето. Също като него, „Горицвет“ дава не само здравословен начин на живот на хората, но и представя украйнската култура, традиции и красотата на украйнското изкуство в родината и по цял свят.

Фолклорният балет „Quahuitl“ от Мексико е само с 18-годишна история, но всеотдайността на изпълнителите е истинският капитал на формацията. Това те демонстрираха и в Шумен, като програмата им представи делника и празника на мексиканците с атмосфера – уникална за всеки спектакъл.

Китайското чудо - най-бързо растящите китайски компании

 Китай е страната с най-бързо растяща икономика в света. В последно време кризата забави растежа на Брутния вътрешен продукт (БВП), но пак бше постигнат среден растеж от на 10% впоследните 5 години. По подобен начин се възстановиха и китайските фондови пазари, въпреки опасенията от потенциален балон на имотния пазар. Цените на акциите на 24 от 879-те компании в Shanghai Composite Index са нараснали с над 500%, а 553 компании на борсата в Шанхай увеличиха двойно пазарната си оценка. Представяме ви и десетте най-бързо развиващи се китайски компании. 

Shan Xi Guo Yang New Energy

Акциите на енергийнат акомпания са скочили с 625% до 4,3 долара, като пазарната капитализация достигна 10,3 милиарда долара. Притеснителното в дейността на компанията е добивът на въглища и производството на „мръсна” енергия от въглища. Тя продължава да придобива по-малки въгледобивни компании. 

Tianjin Benefo Tejing Electric

Цената на акциите на компанията нарасна с 634% до над 5 долара, а пазарната й капитализация вече приближава 2 милиарда долара. Компанията е сравнително млада, основана е през 1999 г., а на борсата в Шанхай беше листната през 2011 г. ОСновната й дейност е производството на оборудване в сектора на енергетиката. За нея работят 1 400 души, а освен това фирмата е оценена като най-конкурентоспособната в Поднебесната. 

China Avic Avionics Equipment

Акциите се оскъпиха с 676 на сто до близо 5 долара. Пазарната оценка нарасна до 2,4 милиарда долара. Компанията обаче е по-известна със старото си име - iangxi Changhe Automobile Ltd. Тя произвежда автомобили и електронно оборудване за авиацията. Дистрибутори компанията има и в Китай, и извън страната. 

Ningxia Dayuan Chemical

Акциите на компанията поскъпнаха със 732%, а пазарната й оценка достигна 871 милиона долара и продължава да расте. Основната й дейност е производство и дистрицубия на материали от пластмаса и биохимикали, които се използват в инженерните дейности. За производството си компанията ползва и редки материали, фиброкарбон и други. Компанията продължава да се разширява, като придобива по-малки свои конкуренти. 

Jiangsu Gaochun Ceramics

Пазарната оценка на компанията достига 507 милиона долара, а ръстът на цената на акциите мина 800 на сто, достигайки над 6 долара. Основната й дейност е производство на керамика и порцелан, включително индустриална керамика, керамика за домакинството и т. н.

Sichuan Western Resources

Пазарната оценка на компанията е над 1,44 милиарда долара, а цената на акия нарасна с повече от 840 на сто. Дейността й е съсредоточена в минното дело, по-точно – производството на мед в провинция Гансу. Компанията е основана през 1995 г., като годишният капацитет на производството достига вече 350 000 тона. През 2010 г- фирмата се разшири, придобивайки мажоритарен дял от по-малка медна мина.

Sanan Optoelectronics Co.

4,5 милиарда долара достигна пазарната капитализация на компанията. Тя се занимава с LED продукти и технологии и е един от най-големите производители в страната, базиран в Централен Китай. Компанията притежава 64 световни патента. На месец се произвеждат около 500 000 единици, а 40% от производството се изнася за САЩ, Европа и Югоизточна Азия. 

Inner Mongolia Baotou Steel

С внушителните 906 на сто поскъпнаха акциите на дружеството, като пазарната оценка набъбна до 8,6 милиарда долара. Това е и компанията с най-рязко растящите цени на ценните книжа на фондовата борса в Шанхай. Всъщност, фирмата е държавна собственост. Дейността е съсредоточена в производството на стомана и стоманени елементи и продукти. Годишният капацитет е 5 милиона тона продукция.

Haitong Food Group Co.

Компанията е с пазарна оценка от 1,3 милиарда долара. Та се занимава с производство и дистрибуция на замразени и консервирани храни, които дори изнася. Най-големият бранд на компанията е “Kaiz”, със 7 основни категории и над 200 продукта в тях. Компанията е и пионер в „модерното земеделие” в Китай, разработва стандарти и хигиенни изисквания, промотира ги и ги развива.

Guangxi Wuzhou Zhongheng

Ето това е най-бързо развиващата се китайска компания, с ръст в цената на акците от 1 358 на сто и пазарна оценка от 3 милиарда долара. Компанията действа във фармацевтичния сектор, с основно производство на лекарства за кардиологията и респираторните заболявания. Иначе страничните й дейности са няколко – недвижими имоти, шоу бизнес и какво ли още не. 

Източник: Радар 

Тодоровден

 

Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великденхристияните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне (кушии). Затова празникът е наричан още и Конски Великден.
Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и "Булкина неделя". Според традицията до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се обреди за здраве и плодовитост на младите булки.
Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Празнува се главно за здраве на конете. Това определя и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс.
Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакина раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна.
От обредните хлябове се слага и и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. 

 На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът 'отчита донесеното'. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друга интереснаобредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслитена конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

 В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Честита Баба Марта

Мартеница

Мартеницата, марта, мартичка, гадалушка, кичилка - обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве. Мартеницата е малко украшение изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­- бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март - празникът Баба Марта. Този обичай се смята за уникално българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния, където мартеницата се нарича martisor(мърцишор), но там мартеници носят само жени, докато в България ги носят всички. Този обичай всички да носят мартеници датира от векове по земите населявани с българско население. Някога в България са ги носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини, които по времето на режима на Слободан Милошевич ги носеха в джобовете си, заради страх от репресии от страна на сръбските полицейски органи. Българите в района на Преспа и
Голо бърдо - Албания, както и всички в Македония също носят мартеници.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Дърво в градската градина в София, обкичено с мартеници

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.

Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега.

В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато кан Аспарух побеждава Византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес. Историческите извори обаче разказват за най-ранната поява на мартеницата - в годините 580-630-та след Христа. Арабските писмени исторически източници разказват за това как българските канове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие.

Как се прави мартеница

Вземате един бял и един червен конец - по възможност вълнен или по-дебел изкуствен. Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците вие хващате другия (ако няма кой да помогне връзвате края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците докато като отпуснете малко започнат да се увиват един с друг и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото от другия не. Увивате колкото си пъти искате. Колкото са повече обиколките толкова по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото където не е сгънат картона. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част отрязана от ширита връзвате по надолу за да оформите глава. И така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.

Приказка за Пижо и Пенда

Имало едно време, едно малко селце някъде в южните поли на Витоша. В него живеел левента Пижо. Той бил канара българин, с червени бузи и засукан мустак. Станал бил вече мъж за женене, затова като чул за хубавата мома Пенда веднага тръгнал за дома и. А тя живеела в китното селце на север от планината, прочута навред със красотата си, с бялата кожа и топлият си поглед.

Било краят на зимата, време в което се топят снеговете, показват се тук там малки кокиченца и започват да излизат разни животинки от хралупите си. Стигнал Пижо Пендовият дом надвечер. Почукал на тежката дървена порта и от вътре се разнесъл кучешки лай и хорско суетене. Излезли домашните да посрещнат пътника. Нагостили го и Пижо казал за какво е дошъл.

Въпреки, че по-това време на годината българите започвали да излизат по полето и да начеват работа из дворовете, Пижо мислил само за хубавата Пенда. Още щом я видял поискал тя да му бъде невеста. Бащата дал думата си и младите се взели. Непомнили такава голяма сватба по тези места, било март месец, време в което българите измолвали от светците плодородие и берекет. Помнят ги оттогава та и до днес червеният момък Пижо и бялата мома Пенда.

И една фото приказка

и

и

и

и

и

Клониране: Скоро ще имаме и мамути!

Дали "Джурасик парк" скоро ще стане реалност? Японските учени възнамеряват да направят клонинг от дълбоко замразени мамут от Русия.

Японските учени твърдят, че съществуват разумни шансове за успешно клониране на отдавна умрелия мамут. Ако всичко върви по план, вида, който изчезнал преди няколко хиляди години ще бъде върнат към живот, пише АП.

"Подготовката е приключила", заяви ръководителят на изследването Акира Иритани за вестник Јомиджури шимбун.

През 2008 г. учените успяха да клонират мишка, използвайки клетки от друга мишка, които са били замразени от 16 години. Учени от университета в Киото се надяват, че с помощта на същата техника ще успеят да го върнат към живота мамута.

Именно през август миналата година, в ледовете на Сибирската тундра, са открити останки от огромните животни, които някога са ходили по земята.

С помощта на тези останки могат да се клонира мамут, но проф. Акира Иритани, който оглавява проучването, най-напред ще замине на експедиция в Сибир, за да намери добър екземпляр от замразени меки тъкани. Ако не намери, ще помоли руснаците да му дадат малко от техния материал.

"Нивото на успешност на клониране животни до неотдавна бе много ниска, но сега е до 30 на сто. Мисля, че има реални шансове да успеем и мамут може да се роди в следващите четири или пет години ", добави Иритани. 

Източник: Известни 

Инжекция побеждава разширените вени

Вече една година в България израелският съдов хирург д-р Яир Галили прилага ефикасния и щадящ метод за лечение на разширени вени - склеротерапия под ултразвуков контрол

Вече една година в България израелският съдов хирург д-р Яир Галили прилага ефикасния и щадящ метод за лечение на разширени вени - склеротерапия под ултразвуков контрол.

С метода д-р Галили е излекувал над 25 хил. пациенти. Един благодарен пациент споделя: "Изглежда нереално една инжекция да може да реши проблема с болезнените и твърде неестетични разширени вени, но това е факт".

Само за 2-3 минути д-р Галили успява да определи коя точно е болната вена, да локализира мястото на увреждането и да инжектира за секунди склерозиращото вещество.

Методът, който прилага лекарят, шеф на Клиниката по съдова хирургия в института "Машон Мор" в Тел Авив, се нарича "склеротерапия под ултразвуков контрол".

Д-р Галили усвоява метода по време на двегодишна специализация в САЩ и вече над девет години го практикува абсолютно успешно.

"Най-важното е да се локализира откъде идва проблемът, кой точно участък на вената е заболял и не фукционира правилно," обяснява специалистът.

Под ръководството на свръхмодерен ултразвуков апарат с много тънка игла се инжектира вещество под формата на пяна, което неутрализира болната вена, както и разклоненията й. Инжектирането отнема само няколко секунди.

При този метод не се налага използването на упойка,

защото няма никаква болка и пациентът усеща само леко убождане, подобно на това при вземането на кръв.

Голямо предимство на метода е и че пациентите могат веднага да се върнат към активния си начин на живот.

За 2-3 седмици видимите разширени вени изчезват, сякаш никога не ги е имало, а раните и язвите се затварят и оздравяват.

Много често една процедура е достатъчна за цялостното излекуване, но понякога може да се наложи и втора и много рядко трета манипулация, ако проблемът не е бил лекуван с години и вече е в твърде напреднал стадий.

Често обаче се случва пациенти с много тежки състояния да бъдат излекувани напълно само с една процедура.

Преди всяка манипулация д-р Галили прави снимки на болния крайник. По време на контролния преглед, който се прави след два до три месеца, израелският лекар отново заснема лекувания крак и заедно с пациента сравняват

подобрението, което при около 95% от пациентите е просто изумително

Като цяло методът има около 95% успеваемост. Това е най-ефикасният и най-удобният за пациента начин за лечение на разширени вени, категорични са всички, опитали лечението у нас, сред които и немалко лекари.

За разлика от оперативния метод, при който над 60-70% са недостатъчно успешни, с усложнения и рецидиви, при склеротерапията под ултразвуков контрол почти няма усложнения и проблемът се решава окончателно.

Ето изповедта на един признателен пациент. След четвърт век страдания, Васил Георгиев, син на първия ни Олимпийски шампион Борис Георгиев-Моката, е спасен от д-р Галили:

"Бях на 23 години, студент по актьорско майсторство, когато се явиха първите симптоми на заболяването. 25 години се борих с разширените вени всячески. Като станах на 30, напуснах театъра. Посветих се на ресторантьорството, което означава 16 часа на работа всеки божи ден.

Но такова всекидневие се отразява на организма, особено там, където има болежки. При мен те ставаха все по-мъчителни. Докато накрая се отвориха и варикозни язви. Цели пет години бях с тях.

Ужасно е да ходиш с две огромни дупки на крака си!

За д-р Галили научих от интернет. В началото имах съмнения, разбира се. Но като прочетох за 25-те хиляди пациенти - в Израел и в Европа, напълно излекувани от него, се доверих. А и бях изправен до стената. Другата алтернатива беше ампутация!

След манипулацията промяната се усеща още на следващите дни - няма я вече тежестта в краката, болката и психическата травма. Отново съм 16 часа на крак, в перфектно здраве!

Д-р Галили помогна и на двама познати, на които разказах и които видяха чудото с мен. Не правя реклама. Аз просто съм един спасен пациент, който иска да помогне и на други страдалци. Телефонът ми е на разположение за всякакви въпроси. Убеден сам, че като мен са много."

Израелският специалист препоръчва манипулацията и при по-леки случаи, когато кракът само изглежда неестетично, тъй като тази болест се усложнява и задълбочава с времето. Тя трябва да се лекува отрано, за да се предотвратят последващи проблеми като отоци, възпалени, рани и язви.

Методът е подходящ за всяка възраст, няма контрапоказания, може да се прилага и при наличието на други медицински проблеми, като сърдечни болести или диабет.

Д-р Галили посещава България веднъж месечно и извършва прегледи и манипулации в една от водещите клиники по пластична хирургия в София "ВИА Медика".

За повече информация и записване се обадете на телефони: 02/8515155, 0886 548454, 0879 851 557, или проверете на сайта на д-р Галили Dr-Galili-bg.com и на Via-Medica.com. 

 

Източник: VESTI.bg

Интериорен дизайн

В живота на всеки човек, особенно когато се задомим настъпва необходимостта от намирането и обзавеждането на семейно гнездо - дом или поне малки реконструкции на собственото жилище. В стремежът си да бъдем уникални и неповторими и съответно да се отличаваме от комшиите, дори и в квартала правим какви ли не революции, къртим, сваляме стени, лепим теракот и т.н. ползваме и не малко техника и разбиваме нервите на съседа в реконструирането на жилищните помещенияq така също се мъчим от двустайни да съградим тристайни или обратно, реализирайки една неповторима атмосфера на обемност и уют, но същевременно и с минимален разход на средства и време. Затова предлагам малко идеи на световно признати дизайнери и архитекти, за аранжирането и интериора, които могат да бъдат от полза на скрития дизайнер в нас за постигането на максимален ефект на резултатите, е не винаги с малко средства, но все пак веднъж се живее !!!

Patricia Urquola

Това e еднофамилнeн апартамент за четирима души, намира се във величествена сграда в южната част на Амстердам, Холандия. Първоначалната структура е със стаи за персонала, двойна зала и дълги коридори с много врати е превърната в просторно, прозрачно жилище пълно със светлина и въздух. А кухнята в комбинация с шкафове от пода до тавана и лазерно изрязани предни панели, всички боядисани в бяло със спрей. Този модел води до динамична смес от отворени и затворени шкафове, дупките също така и функциите на интегрираните ръкохватки. Прозрачността на обекта дава дълбочина на кожата, което е в унисон с мебелировката. Един атриум с отворени стълбища носи естествена светлина от големия прозрачен покрив в жилищната площ. Открито стълбище долепено до стена на двата етажа с материал от бял бор и свързва двете нива. На горния етаж на основната спалня разположена в близост до голяма баня с покритие от керемиди, структуриран от Patricia Urquola в стъкло и дървени шкафове.

Архитектура TEAK, lGottesman – Szmelcman

NORM архитектите-Fredensborg къща близо до Копенхаген, Дания 

Апартамент в Букурещ с AA Studio

Този неконвенционалнен дизайн в интериора на апартамент с три спални съчетали елементи от годините на поп-арта,  естетиката на 60 -70 години  и от съвременния минимализъм, и всичко това под влияние на бялото.

Къща от Мъх, Токио от Nendo

Този проект включва обновяване на стара дървена къща в Shibuya River квартал на Токио префетура Ebisu в живо-работно пространство. Къщата е придобила някои странни и чудесни функции, вътрешен двор, един странно дълъг коридор, една малка стая от серия по-ранни ремонти, така че е решено да се гради върху тези по-ранни характеристики, но и да "аклиматизира" мястото на новият собственик към начина му на живот. В коридора малка стая-студио е ориентирана в типичен японски стил. Моделирани жилки от мъх на брега на реката и през прозорците, така използвайки същите модели на сух мъх на вътрешните стени, свързване и характеризиране на пространство и вътрешната среда на къщата. За пълно въздействие е използван двуизмерен обемен модел на мъха погълващ стените  отвсякъде все едно е живо растение, както облицовката е на всички стените. Искахме нещата да са по-въздействащи, така че прилагайки модела от мъх, който изглеждаше като тапет, създавайки неясна текстура, която е нито изкуствена, нито естестествено живо растение. Същият модел се появява в изходите за кабели, както на касите и дръжките на вратите и в офиса, за по-пълното синтезиране на модела на мъха с пространството.

Керамична Къща от Ектор Руис-Веласкес испански архитект

Ектор Руис-Веласкес, се трансформира в подпокривното пространство на сгради от началото на 20 век в Мадрид, в нова жилищна площ с най-различни нива.

The Pipe Къща от Sergery Makhno

Crusch Алба, Барселона от Gus Wustemann

SHH

Британски архитекти и интериорни дизайнери от студио SHH са поели ново строителство в "Кенсингтън". В проекта на къщите в Лондон е събрана комисия, която да се създаде цялостна схема за вътрешно обзавеждане на етажите в шест къщи.

Южна Африка Вила от Вернер ван дер Meulen

K3 Къща от Брус Стафорд архитектите в Сидни, Австралия

Описание от архитекта Брус Стафорд: Този драматичен ремонт около центъра на просторен вътрешен двор, определени от естествените скали и буйна растителност. Големи плъзгащи стъклени врати в главното помещение, позволява непрекъснато движение между вътрешната и външната страна. Жилищните области имат и допълнителна полза за остъкляване на северната фасада, която открива изглед отгоре на къщата.

В основната част от апартамента, кацнало на най-високата част на скалата, е проектирана като убежище за родителите, като се запазва гледката от птичи поглед над жилищните площи. 

MissoniHome 

 

Къща К от Takagi Yoshichika и Sekkei Sha

Още едно предложение

Как светът посрещна новата 2011-а година

2 млн. души в новогодишната нощ на известния бразилски плаж Копакабана в Рио де Жанейро; засилени мерки за сигурност в Ню Йорк

Честванията по случай посрещането на Новата година със зрелищните фойерверки и масовите събирания на хора по света бяха помрачени от два кръвопролитни атентати - пред църква в египетския град Александрия и пред казарма в нигерийската столица Абуджа, предадоха АФП и АП.

И все пак нощта беше празнична. Първи се сбогуваха с 2010 г. 6-те хиляди жители на малката тихоокеанска островна държава Кирибати. Това стана още в 10.00 ч. по Гринуич.

След това 2011-а посрещнаха в Австралия и Океания. Сидни даде тона за този световен празник в своя колкото традиционен, толкова и зрелищен пиротехнически спектакъл в пристанището. "Огнена стена" се надигна от Харбър бридж, за което отидоха 7 тона ракети, за най-голямо удоволствие на събралата се рекордна тълпа от 1,5 млн. души.

В Лондон около 250 000 празнуващи гледаха спектакъла от сини, червени и бели фойерверки, които окъпаха в цветовете на националното знаме гигантското виенско колело Лондонското око при река Темза.

Най-малко 100 000 души, сред които много туристи, посрещнаха настъпването на 2011 г. на булевард Шан-з-Елизе в Париж. Значително полицейско присъствие осигуряваше реда на булеварда, където всяка година се събират десетки хиляди души, а голям брой витрини бяха защитени от евентуални щети. По тротоарите, където се издигаха дървета, обвити в сини гирлянди, някои присъстващи дочакаха настъпването на новата година, като пиеха шампанско или водка въпреки забраната за използване на стъклени чаши в района.

Стотици хиляди души посрещнаха настъпването на новата 2011 г. в района на известната Бранденбургска врата в Берлин. Полицията затвори достъпа до празненствата в 22.30 ч. местно време, тъй като районът бе препълнен. Целият 2-километров участък от ул. "17 юни" беше запълнен от празнуващи. Ежегодната традиция започна по време на Новата 1989-1990 г. скоро след падането на Берлинската стена, когато източногерманци и западногерманци отпразнуваха новото бъдеще на Германия.

Американският музикант Дейвид Хаселхоф се съгласи в последния момент да изпее в полунощ хита си от 1989 г. "Looking For Freedom", навяващ спомени от падането на Берлинската стена, след като британската певица Бони Тайлър анулира участието си поради заболяване. Организаторите издигнаха три сцени, шест големи палатки и многобройни гигантски екрани за забавляване на празнуващите по двукилометровия път, водещ до Бранденбургската врата - едно от най-известните места в Берлин.

Във Виена за най-шик се смяташе човек да е сред пътниците на специално нает самолет за съзерцаване от небето на фойерверките в австрийската столица.

В Мадрид пушачите се наслаждаваха на последната си нощ свобода по кафенета и ресторанти, където от неделя тютюнопушенето става забранено. Около 50 000 души се събраха на централния площад "Пуерта дел Сол", където в полунощ традиционно изядоха 12 зърна грозде - по едно при всеки удар на камбаните, което според поверието носи късмет през новата година.

Около 500 000 московчани са посрещнали новата 2011 г. по улиците на руската столица, съобщи говорителят на столичната милиция Виктор Бирюков. В повечето случаи това са били семейства с деца. В самия център на Москва е имало 50 000 души. „Обстановката беше много доброжелателна и миролюбива. Не са регистрирани сериозни инциденти", отбеляза Бирюков. Той припомни, че общественият ред в центъра на Москва се е осигурявал от 5500 милиционери, а за последните 24 часа в охраната на реда са били включени общо около 20 000 милиционери и военнослужещи от вътрешни войски.

Естония влезе в 2011 г. като прие еврото за своя официална валута и стана 17-ата страна членка на еврозоната.

Най-високата кула в света Бурдж Халифа, която се намира в Дубай, бе осветена при настъпването на Новата година със зрелищен спектакъл с фойерверки, на който присъстваха десетки хиляди души. Хората се събирали в подножието на кулата още от следобедните часове. Те първо аплодираха пиротехнически спектакъл, придружен от водните струи на Фонтана на Дубай, който е най-големият в света под звуците на музикален съпровод.

В Япония в храма Дзоджоджи в Токио монаси посрещнаха Новата година с песнопения, а празнуващите пуснаха сребристи балони с бележки с пожелания в тях под звуците на 15-тонната камбана на храма.

В Сеул Новата година бе посрещната от над 80 000 души, които присъстваха на традиционна церемония по биене на камбани и фойерверки.

В Хонконг стотици хиляди души се събраха в прочутия пристанищен район Виктория харбър и наблюдаваха лазерния спектакъл и фойерверките, които бяха изстрелвани от покривите на 10 от най-известните сгради на града.

2 млн. души - местни жители и туристи, посрещнаха новата 2011 г. на известния бразилски плаж Копакабана в Рио де Жанейро. Връхната точка в празненствата бе представянето на логото на Олимпийските игри, чийто домакин ще е Рио през 2016 г.

Президентът на Международния олимпийски комитет Жак Рох, бразилският министър на спорта Орландо Силва, и властите на Рио де Жанейро разкриха логото, което бе проектирано върху гигантски екран от луксозния хотел „Копакабана Палас". Логото изобразява три стилизирани човешки фигури, които танцуват в кръг, свързани при ръцете и краката. В полунощ местно време бяха изстреляни 25 тона фойерверки от 11 баржи в океана край плажа. Спектакълът освети в бяло и златисто небето на Копакабана в продължение на двадесетина минути.

Около един милион ликуващи жители на Ню Йорк и гости на града, събрали се на пл. "Таймс скуеър", станаха свидетели на ритуала на спускането на огромното кристално кълбо, символ на настъпващата Нова година.

Огромната "Кристална ябълка", по аналогия с прякора на Ню Йорк - Голямата ябълка, е с диаметър 3,6 м и тегло от 70 кг и се спуска в 60-те секунди преди полунощ. Тя е покрита с 2600 кристални триъгълника, осветена е с 32 000 енергоспестяващи лампички и светлините й могат да преливат в 16 млн. цветови комбинации. Ритуалът датира отпреди повече от 100 години.

Тържествата в Голямата ябълка протекоха при изключителни мерки за сигурност. Снайперисти, полицейски патрули, агенти на звеното за борба с тероризма, конна полиция, екипи за откриване на радиоактивни материали и бактериологично оръжие се грижеха за сигурността. Идващите на площада бяха проверявани на пропускателни пунктове с детектори за метали и им беше забранено да носят раници и алкохолни напитки.

Най-много пъти ще посрещнат новата година петимата членове на екипажа на Международната космическа станция. В околоземна орбита, те ще преминат общо 16 пъти часовата граница между 31 декември 2010 и 1 януари 2011 г. Първият път бе вчера в 11.00 ч. по Гринуич над Камчатка, в руския Далечен Изток. Космонавтите ще се прехвърлят окончателно в новата 2011 г. в 10 ч. по Гринуич днес.

Източник: БТА
Снимки: ЕПА/БГНЕС

Васильовден (Суроваки, Сурва)

Календар

На 1 януари е Васильовден, Васильовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.

Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
реди разсъмване започва обичаят сурвакане. На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.

На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

Трапеза

Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян.
Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден).
Вярва се, че тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници. Затова нощта срещу Васильовден се нарича още втора Бъдни вечер. Но за разлика от предколедната на нея вече се блажи.
Традицията повелява на новогодишната трапеза да има свинска пача, приготвена от главата на прасето, и ястие от птица - червен петел или пуйка. Въпреки изобилието от месни храни в центъра на васильовденската софра е баницата с късметите, в която се слагат дрянови клончета-късмети.
Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг.

Сурвакане

Най-характерният за Нова Година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

"Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина."

Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: "Сурва, сурва година", а вътре сурвакат всички наред с думите: "Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина". В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - "да не носят у дома бълхи".

Етнолозите търсят корените на обичая в най-дълбока древност, когато е съществувало строго делене по пол и възраст в дадено общество. Сурвакарите са наследници на древни жреци. В този смисъл сурвакането е инициация (посвещение) на преминаването от детска в юношеска възраст. От началото на миналия век обаче тази функция на обичая окончателно е забравена и в сурвакането масово започват да участват и момичетата.
Някои учени извеждат обичая от римския празник луперкалии, посветен на основателите на града Ромул и Рем и на отгледалата ги според легендата вълчица. В този ден жреците са обикаляли улиците на Вечния град с ремъци от вълча кожа и са удряли по дланите младите жени и девойките за женене като магия против безплодие. Според трети доколкото сурвачката се прави от дрян, обичаят произхожда от прабългарите. За тях дрянът е бил свещено и магическо дърво. Затова и в редица райони сурвачката се нарича просто дряновица. Нейната украса също има магически смисъл - нанизите пуканки, парички, панделки, кравайчета и т. н. излъчват защитна сила против различните уроки и болести. Децата сурвакат първо своите родители и близки в семейството, започвайки от най-възрастния. Сурвакарската благословия се нарича блажанка, сурвакия, слава или молитва. Повтарящите се в нея благопожелания за здраве и берекет наподобяват заклинанията на прабългарите при жертвоприношенията.

Първи януари е ден за гадаене

Нова година е празникът с най-много имена в българския език. В различните райони я наричат Сурваки, Сурва, Сурока. За разлика от редица други народи у нас 1 януари отдавна се смята за начало на календарната нова година. Според народните вярвания ранната утрин на този ден е най-хубавото време за гадаене, защото отбелязва деня на зимното слънцестоене (на практика той настъпва седмица по-рано). През годината ще се случи всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и всички останали предмети за врачуване.
По броя на предварително наречените пъпки на сложените в тестото на новогодишната баница дрянови клончета също се гадае за това, какво очаква изтеглилия парчето обитател на дома.
На първи януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет.
В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.