понеделник, 21 март 2011 г.

Китайското чудо - най-бързо растящите китайски компании

 Китай е страната с най-бързо растяща икономика в света. В последно време кризата забави растежа на Брутния вътрешен продукт (БВП), но пак бше постигнат среден растеж от на 10% впоследните 5 години. По подобен начин се възстановиха и китайските фондови пазари, въпреки опасенията от потенциален балон на имотния пазар. Цените на акциите на 24 от 879-те компании в Shanghai Composite Index са нараснали с над 500%, а 553 компании на борсата в Шанхай увеличиха двойно пазарната си оценка. Представяме ви и десетте най-бързо развиващи се китайски компании. 



Shan Xi Guo Yang New Energy

Акциите на енергийнат акомпания са скочили с 625% до 4,3 долара, като пазарната капитализация достигна 10,3 милиарда долара. Притеснителното в дейността на компанията е добивът на въглища и производството на „мръсна” енергия от въглища. Тя продължава да придобива по-малки въгледобивни компании. 

Tianjin Benefo Tejing Electric

Цената на акциите на компанията нарасна с 634% до над 5 долара, а пазарната й капитализация вече приближава 2 милиарда долара. Компанията е сравнително млада, основана е през 1999 г., а на борсата в Шанхай беше листната през 2011 г. ОСновната й дейност е производството на оборудване в сектора на енергетиката. За нея работят 1 400 души, а освен това фирмата е оценена като най-конкурентоспособната в Поднебесната. 


China Avic Avionics Equipment

Акциите се оскъпиха с 676 на сто до близо 5 долара. Пазарната оценка нарасна до 2,4 милиарда долара. Компанията обаче е по-известна със старото си име - iangxi Changhe Automobile Ltd. Тя произвежда автомобили и електронно оборудване за авиацията. Дистрибутори компанията има и в Китай, и извън страната. 

Ningxia Dayuan Chemical

Акциите на компанията поскъпнаха със 732%, а пазарната й оценка достигна 871 милиона долара и продължава да расте. Основната й дейност е производство и дистрицубия на материали от пластмаса и биохимикали, които се използват в инженерните дейности. За производството си компанията ползва и редки материали, фиброкарбон и други. Компанията продължава да се разширява, като придобива по-малки свои конкуренти. 


Jiangsu Gaochun Ceramics

Пазарната оценка на компанията достига 507 милиона долара, а ръстът на цената на акциите мина 800 на сто, достигайки над 6 долара. Основната й дейност е производство на керамика и порцелан, включително индустриална керамика, керамика за домакинството и т. н.

Sichuan Western Resources

Пазарната оценка на компанията е над 1,44 милиарда долара, а цената на акия нарасна с повече от 840 на сто. Дейността й е съсредоточена в минното дело, по-точно – производството на мед в провинция Гансу. Компанията е основана през 1995 г., като годишният капацитет на производството достига вече 350 000 тона. През 2010 г- фирмата се разшири, придобивайки мажоритарен дял от по-малка медна мина.

Sanan Optoelectronics Co.

4,5 милиарда долара достигна пазарната капитализация на компанията. Тя се занимава с LED продукти и технологии и е един от най-големите производители в страната, базиран в Централен Китай. Компанията притежава 64 световни патента. На месец се произвеждат около 500 000 единици, а 40% от производството се изнася за САЩ, Европа и Югоизточна Азия. 



Inner Mongolia Baotou Steel

С внушителните 906 на сто поскъпнаха акциите на дружеството, като пазарната оценка набъбна до 8,6 милиарда долара. Това е и компанията с най-рязко растящите цени на ценните книжа на фондовата борса в Шанхай. Всъщност, фирмата е държавна собственост. Дейността е съсредоточена в производството на стомана и стоманени елементи и продукти. Годишният капацитет е 5 милиона тона продукция.

Haitong Food Group Co.

Компанията е с пазарна оценка от 1,3 милиарда долара. Та се занимава с производство и дистрибуция на замразени и консервирани храни, които дори изнася. Най-големият бранд на компанията е “Kaiz”, със 7 основни категории и над 200 продукта в тях. Компанията е и пионер в „модерното земеделие” в Китай, разработва стандарти и хигиенни изисквания, промотира ги и ги развива.

Guangxi Wuzhou Zhongheng

Ето това е най-бързо развиващата се китайска компания, с ръст в цената на акците от 1 358 на сто и пазарна оценка от 3 милиарда долара. Компанията действа във фармацевтичния сектор, с основно производство на лекарства за кардиологията и респираторните заболявания. Иначе страничните й дейности са няколко – недвижими имоти, шоу бизнес и какво ли още не. 

Източник: Радар 

събота, 12 март 2011 г.

Тодоровден

 
Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великденхристияните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне (кушии). Затова празникът е наричан още и Конски Великден.
Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и "Булкина неделя". Според традицията до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се обреди за здраве и плодовитост на младите булки.
Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Празнува се главно за здраве на конете. Това определя и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс.
Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакина раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна.
От обредните хлябове се слага и и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. 



 На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът 'отчита донесеното'. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друга интереснаобредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслитена конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.



 В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

вторник, 1 март 2011 г.

Честита Баба Марта

Мартеница

Мартеницата, марта, мартичка, гадалушка, кичилка - обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве. Мартеницата е малко украшение изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­- бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март - празникът Баба Марта. Този обичай се смята за уникално българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния, където мартеницата се нарича martisor(мърцишор), но там мартеници носят само жени, докато в България ги носят всички. Този обичай всички да носят мартеници датира от векове по земите населявани с българско население. Някога в България са ги носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини, които по времето на режима на Слободан Милошевич ги носеха в джобовете си, заради страх от репресии от страна на сръбските полицейски органи. Българите в района на Преспа и
Голо бърдо - Албания, както и всички в Македония също носят мартеници.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Дърво в градската градина в София, обкичено с мартеници

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.

Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега.

В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато кан Аспарух побеждава Византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес. Историческите извори обаче разказват за най-ранната поява на мартеницата - в годините 580-630-та след Христа. Арабските писмени исторически източници разказват за това как българските канове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие.

Как се прави мартеница

Вземате един бял и един червен конец - по възможност вълнен или по-дебел изкуствен. Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците вие хващате другия (ако няма кой да помогне връзвате края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците докато като отпуснете малко започнат да се увиват един с друг и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото от другия не. Увивате колкото си пъти искате. Колкото са повече обиколките толкова по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото където не е сгънат картона. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част отрязана от ширита връзвате по надолу за да оформите глава. И така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.

Приказка за Пижо и Пенда

Имало едно време, едно малко селце някъде в южните поли на Витоша. В него живеел левента Пижо. Той бил канара българин, с червени бузи и засукан мустак. Станал бил вече мъж за женене, затова като чул за хубавата мома Пенда веднага тръгнал за дома и. А тя живеела в китното селце на север от планината, прочута навред със красотата си, с бялата кожа и топлият си поглед.

Било краят на зимата, време в което се топят снеговете, показват се тук там малки кокиченца и започват да излизат разни животинки от хралупите си. Стигнал Пижо Пендовият дом надвечер. Почукал на тежката дървена порта и от вътре се разнесъл кучешки лай и хорско суетене. Излезли домашните да посрещнат пътника. Нагостили го и Пижо казал за какво е дошъл.

Въпреки, че по-това време на годината българите започвали да излизат по полето и да начеват работа из дворовете, Пижо мислил само за хубавата Пенда. Още щом я видял поискал тя да му бъде невеста. Бащата дал думата си и младите се взели. Непомнили такава голяма сватба по тези места, било март месец, време в което българите измолвали от светците плодородие и берекет. Помнят ги оттогава та и до днес червеният момък Пижо и бялата мома Пенда.

И една фото приказка

и



и



и


и
и